Бургаските писатели Росен Друмев и Иван Сухиванов

Бургаските писатели Росен Друмев и Иван Сухиванов са наследници на хухленски родове заселени в село Бата край Слънчев бряг. Това още по-вече подсказва, че литературните дарби в Хухла нямат случаен характер. Без да се вземаме на много сериозно все пак е хубаво да го знаем.
Талантливи хухленци има и във всички други сфери на живота и наша задача е занапред да ги издирим.

Ирена Стоянова

Ирена Стоянова е родена през 1965 г. в гр. Димитровград, коренът й е от село Хухла, Ивайловградско – селото на поетите Ивайло Балабанов, Петър Василев, Костадин Костов, белетриста Иван Бунков.
Завършва МГИ в София. Работи над петнадесет години в областта на въгледобива – най-напред в Марбас, а сега в Марица – Изток. Публикувала е в регионалния печат.
Автор на стихосбирката “Цветни слънца” /2001/ с редактор Петко Каневски. Има две дъщери. Живее в Димитровград.

МИГ СЛЕД ВРЕМЕ

На съпруга ми

Свали ми звезда от небето,
моля те,
Макар само една.
Дълго я спускай,
моля те,
до края на дните ми,
за да бъда добра.
За да мога да давам.
За да искам да имам.
За да знам,
че живея сега.
И се прераждам
в децата си
утре.

---

* * *

Завиждам на скореца,
кацнал на калината,
който знае, че
светът е от него
до другата калина.

РОСЕН ДРУМЕВ СПЕЧЕЛИ НАГРАДАТА ЗА ПОЕЗИЯ В КОНКУРСА НА ИМЕТО НА ХРИСТО ФОТЕВ

Друмев беше отличен за стихосбирката си „Армада”. Авторът от Бургас получи наградата от заместник-кмета по образование и култура на община Бургас Йорданка Ананиева по време на церемония в Младежкия културен център в деня на рождението на поетa Христо Фотев. Победителят получи награда и от Съюза на българските писатели. Преди награждаването председателят на петчленното жури Ваньо Вълчев сподели впечатления от работата на журито: „Благодарен съм на тези хора, защото ни позволиха да надникнем в техния творчески свят и да се уверим, че духът на Христо Фотев няма да угасне така бързо в нашата литература”. Останалите четири номинации за наградата, които бяха обявени по-рано, бяха на Аксиния Михайлова от София за стихосбирката “Най-ниската част на небето”, Валери Станков от Варна за “Аз съм светлият мъж от безкрая”, Владимир Левчев от София за “Любов и смърт” и Елица Мавродинова от Кърджали за “Търг за ореоли”. Националният конкурс за поезия “Христо Фотев” се провежда за втори път. Той е учреден през 2007. В това издание на конкурса за поезия участваха 97 автора със 124 книги.

Ивайло Балабанов (Небесен гурбетчия)

Очаквайте „Небесен гурбетчия”

В навечерието на „Мистериите на Хухла” излиза „Небесен гурбетчия” ,сборник стихове на поета Ивайло Балабанов.

Съставителят и редакторът Иван Бунков е подбрал най-силните творби на поета, за да го представи в цялата му сила и лирическа мощ пред четящите българи. Художник на книгата е Владо Чукич. Спонсори по време на криза - вестник „Нов живот”, Христо Куманов и отец Петър Гарена.

Премиерата ще бъде на връх „Свети Илия” вечерта на 17 юли в разгара на празниците „Мистериите на Хухла”. В тайнството ще участва побратимката на Балабана поетесата Елка Нягулова.

...............................................................................................................................
Гледах стенописа с именитите българи в зала 7 на НДК вечерта, когато връчваха на Балабанов наградата “Георги Джагаров” през 2006 година, и си мислех за Хухла. За хухленския хоремаг.

По масите с облак и мастика, сред дим и пот, се водеха битки - политически, литературни, философски.

Върнали се кой от лозето, кой от тютюна, кой от сечището се дърлехме за хляба, за смисъла, за песента. Духът ни не спираше да се превъплъщава.

Късно нощем, след изтощителни идейни сражения, идваше въпиющата нужда от поезия. Истинска!

Ивайло спореше неистово. Не логично - поетично. С небивал метафоричен удар разсичаше до кръста и някой от нас, и нищо неподозиращите софийски поети - мамини синчета, изпълнили с имитации на живот стотици страници.

Накрая рецитираше своя поезия! Съкрушителено! И които разбираха, и които не разбираха - занемяваха.

Балабанов издаде книги. Признаха го. Поетите започнаха да се учат от него! Цитираха го. Беше явление. Скрито. Читателят не беше чувал за него. Чуеше ли го, не можеше да го забрави.

Защо сега, когато поетът занемя, всички поискаха да чуят Балабана? Истинският небесен гурбетчия!

Иван Бунков

...........................................................................

ТЕТ А ТЕТ

Стара е ,луда и дива

нашта вражда,Хасане,

но с хора курбан не бива-

курбан не трябва да стане.

Така ми казаха мъртвите,

моите-харамиите:

Една е луната над църквите,

над църквите и над джамиите.

И трябва да се простиме

пред кръста и пред корана.

Аз –зарад твоето име,

ти .зарад хубава Яна.

Що е назад-все е болка,

ала луната е пълна.

Тънка,висока тополка

има над село на хълма.

Да идем в среднощно време

пред нея да си простиме

Тополката да отсечеме,

сабите да си строшиме.

Това ни пише на чопа,

който Бог и Аллах ни праща:

В покрива на Европа

едната греда да е нашта.

...

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

Европа - млада и непохитена,

четеше своя рицарски роман,

когато във зора незазорена

загина рицарят Иван Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,

Европа възклицаваше по Бах,

а с вълчи вой в тракийските полета

вървяха глутниците на Аллах.

Когато, обкръжена от слугини,

тя плуваше в охолство и разкош,

във Солун на пазара за робини,

гяурките вървяха пет за грош.

Когато тя строеше катедрали

и замъци - във зимния Балкан

скърбяха тънки липови кавали

и плачеха за Алтънлъ Стоян;

въздигаха се кървави калета,

градени със отрязани глави

и всъщност си остана непревзета

Страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,

широка колкото следа от лъв,

но се превърна в страшна вълча яма,

покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклия пушка, с проста сопа,

със камък и стрела от бучиниш

дедите ни завардиха Европа

и турците не стигнаха Париж.

...

Сиртаки

На Христо Карамфилов

По древната вода на мойта Арда

ти пращам клонка български чемшир,

на веселба те каня, Ясус барба!

Затъжен съм за славен мъжки пир.

Пирува ми се на високо място

и пълна чаша ми се вдига пръв.

Разбираш ли? В живота стана тясно.

Живеем с тебе както нож с калъф.

Защо се черним със барутна сажда?

Защо да сме настръхнали и зли?

Един и същи вятър ни разхлажда,

един и същи облак ни вали.

Нима ще станем гарванова мърша

и майките ни пак ще носят креп?

Часът на общата омраза свърши.

Дошъл е час да пием вино с теб.

Да бъдем с теб сизифовци, които

търкалят пълна бъчва към върха.

ПИРУВА МИ СЕ ГОРДО И ОТКРИТО!

И ПЕСЕН МИ СЕ ПЕЕ – ОТ ДУША!

Наздраве, барба!Здрави сме и яки.

Какво му трябва още на човек?

Да изиграем своето сиртаки

във минното поле на този век.

Балабанов, Ивайло, “Парола “любов”, издателство “Народна младеж”, София 1988 г.

...

ОЧИ

На Ваня

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,

във който живее жената със белия шал,

те питам –защо красотата й, Господи,бяла,

на човека със малката,черна душа си дал?

Защо бяла чайка и гарван в любов съешаваш?

Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?

Когато жената със белият шал минава,

край нея,в декември,мирише на цъфнали ябълки.

А той до цъфтежа й нежен върви начумерен,

със слепи очи сякаш крачи,улисан и сам

и топли стотинките в джоба си дяволът черен,

наместо да стопли ръката й –бялата там.

Дали е сляп,Господи, или има в очите си трънчета?

Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,

че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,

когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния-тъй подобава.

Нека той си е брачен стопанин,аз-любовен ратай,

но когато жената със белия шал минава,

извади ми очите ,Господи , и му ги дай...

Петя Павлова

Не са много артистите в България, които правят музика със сериозен интернационален потенциал, но Петя Павлова е един от тези артисти. Глас и визия, в които лесно можеш да се влюбиш и сценично шоу, с каквото много малко артисти биха могли да се похвалят, са основните причини за успеха на Петя.

Певица и композитор, актриса и модел, Петя е една от тези изпълнителки, които винаги са в центъра на вниманието.
С два албума зад гърба си 'Сънят' (1994) и 'Let's Make Love' (1996), през 1997 година тя става първата българска поп изпълнителка добила популярност извън България с поп-денс парчето “Good Times”, което бе издадено във Великобритания от IMG, с три ремикса на ‘The Saint’ от Music Factory's и достига № 18 в британските класации. Парчето се пуска също в Ибиса и цяла Испания. Промоцията му в Лондон включва изпълнения на Петя в някои от най-големите денс клубове в Европа - Equinox, Hippodrome, Zenith и Sound. Тя е пяла и в London Arena и е давала интервюта за Radio 1, Capital FM, Kiss FM и BBC и е била специален гост на Channel 4`s Showbiz UK. Видеоклипът на “Good Times” е първият видеоклип на българска поп изпълнителка, завъртян в музикалните канали MTV и MCM.
Излизането на “Good Times” на музикалния пазар предизвиква сензация и Петя се сдобива с огромна популярност. 1997 е и годината, в която Петя става рекламно лице на Pepe Jeans London в България, с което помага марката да се наложи у нас и да стане любима на всяко момиче в страната. В края на 1997 година Петя заминава за Лондон, където изучава композиране, продуциране и муэикален биэнес при някои от най-големите авторитети по Музикален Маркетинг и Бизнес Стратегии в университета Westminster, Лондон. През 2002 Петя получава Бакалавърска степен по Популярна Музика. През април същата година подписва първия си publishing договор като композитор и автор на песни с английската музикална компания Single Minded Music.
Освен, че се занимава с композиране и музикален бизнес (в изданието Music & Media na Billboard Петя е представител и отговаря за Източна Европа, а в Universal Music International работи като Маркетинг Асистент в лейбълите Def Jam и Mercury), през седемте години прекарани в Лондон, Петя разширява спектъра на изявите си и като актриса, с роли в телевизионни сериали, игрални филми и реклами, включително драматичния сериал на BBC “Spooks”, в който партнира на американския актьор Томас Арана; сериала на ITV “Bad Girls”; пълнометражният филм на Ali G, където Петя партнира на самия Ali G в три от шестте сцени с нейно участие, и реклами на Clarks, British Gas и Smirnoff.
През октомври 2002 Петя е поканена да участва в Capital Radio Live Show, където пее пред публика от 15,000 души в програма, включваща артисти като Atomic Kitten, Dannii Minogue и Jamelia. През 2004 Петя получава Магистърска степен по Стратегическо Управление в Музикалния Бизнес от Уестминстърския Университет в Лондон, което на практика я прави единствения специалист по музикален бизнес с такова образование в България. Именно това я кара да се завърне и установи отново в София като създава и собствена компания Max Music, която притежава правата на песните й. В момента Петя работи върху песните за третия си албум, който ще излезе в края на 2005.
Повечето от песните са композирани от нея или са по нейна идея, записани са в студия в Лос Анжелис, София, Лондон и Берлин и са музикално продуцирани от известни продуценти като Morten Schjolin (Nelly, Liberty X, Le Ann Rimes, Jennifer Lopez), италианския DJ Supernova, който създаде cool sound за песните й “Cry For My Love” и “Happening”; и Mark Wardell, който продуцира “Mirage” съвместно с американския продуцент Dennis Moody (Missy Elliot).

Изпратихме Пламен Христов. Той: Обичам ви всички!

Църквата „Свети Никола” не успя да побере стотиците приятели на една от легендите на Варна, бившият футболист на „Черно море” и „Спартак” Пламен Христов. Смирено поклонението продължи дълго, защото всеки искаше да докосне усмивката на Пламен.
Ковчегът бе закрит и върху него от великолепен портрет ни гледаше присмехулно Пламен Христов, с бяло бомбе и надпис върху снимката: „Обичам ви всички!”.
Футболният идол Красимир Балъков пристигна специално за да се прости с приятеля си Пламен. Глави край ковчега склониха и варненският кмет Кирил Йорданов, аксаковския кмет Наско Стоилов, бившият депутат Борислав Ралчев, Божил Колев, Иван Василев – Катила, Димо Момиров...
Иван Василев с едно изречение обобщи онова, което всички си мислеха: „Някои и 300 години да живеят, няма да имат такъв живот, какъвто изживя Пламен Христов до 60!”.
В памет на Пламен Христов публикуваме негов портрет, направен от психолога Гергана Господинова преди няколко години:
„Леко присвити светли очи, здрава фигура, небрежен вид. Възраст неопределена, от онези години в живота на мъжа, когато той просто е мъж – ни повече, ни по-малко. За него приятелите казват, че ако го оставиш с купища пари и богатства, няма да издържи, ще предпочете да е без пукната пара, но сред хората. Където е той – там е купонът – дали в самолет на път за някъде, пиано-бар в града или което и да е друго място у нас, или по света.За себе си казва: „Всичко човешко не ми е чуждо. Обичам свобадата. Имам син Стилиян. Много добро момче. Най-големите успехите във футбола постигнах с отборите на „Черно море”, „Спартак” и „Миньор”. Борехме се да оцеляваме. Сега се занимавам с бизнес. Имам претенциите да съм най-големият лайфаджия на града”. Независимо с кого се среща – със Стоичков, Батето, Грашнов, с мен, или с някого от вас, Пламен дели своите познати на хора и на човеци: „Защото човеците са малко. Човещината се изгуби.”
През 1883г. прародителите му се преселват във Варна от с. Ухла, Ивайловграско. Неговият брат Ненчо Христов е най-известният колоездач на всички времена. Шампион от национална и световна величина. През 1957 г. печели обиколката на Египет, обиколката на мира. Купата му връчва Симеон Сакскобурготски.
Пламен Христов е човек извън стандарта. Не можеш да го причислиш към никоя група, нито към младите, нито към старите, нито към спортистите, нито към бизнес средите. Той е варненец като нас, но различен.

- Какво е за теб България?

- България за мен е всичко. През 1966г., когато искаха да ме купят навън, аз отказах.

- Какво е за теб Варна?

- Най-красивият град на света. Аз се чувствам тук като тигъра на седемте морета.

- Какво мразиш?

- Мразя всичко некоретно. Сега съм намразил държавата, защото се получават много некоректни неща. Народа го обичам. Мразя управляващите. Уважавам трезвомислещите хора.

- Какво обичаш?

- Всичко красиво и най-сладко. Обичам красивите жени, хубавата музика, красивите места, сантименталните хора. Ако не обичах красивите жените, нямаше да ти дам интервю.
- Най-хубавият миг в живота?

- Те са много, не се помнят. Всеки мосец имам поне по двайсет.

- Най-тъжния миг в живота?

- Последната година, когато загубих брат ми. Той беше еталон за човек и спортист.

- Какво е човекът?

- Човекът трябва да бъде човек. В думата човек са скрити много неща, човечен, честен, благороден, да не е злобар, да не е мръсник. Не мога да дам дефиниция. От първия до последния миг трябва да бъде с характер.

- В какво вярваш?
- Вече се обезверих. Вярвам само в Господ. Не срещам достойни хора, в които да вярвам. Малко е приятелството. Народът се обезвери.
- Коя е движещата сила на живота?

- Да имаш желание да съществуваш, да можеш да примаш нещата в истинския им вид.
- Вярваш ли в Бог?

- Вярвам.

- Има ли други светове?

- За мене други светове? Още съм на този свят. В задгробен живот не вярвам. Може и да по-хубаво. А другите планети, те са далеч от мен.

- Нещо или някой, който да те е впечатлил или те вдъхновява?

- Вдъхновяват ме хубавите жени. Впечатляват ме хубавите жени.

- От какво се страхуваш?

- Страхувам се от старостта най-много. Не може такъв човек като мен с бурно сърце и силен дух да е стар. Не мога да преживея да се видя грохнал старец. Трудно ще ми е. На човек опаковката заминава, духът остава. При мен е даден от Господ в много, в голямо количество.
- Какво очакваш в най-скоро време?

- В най-скоро време очаквам обединението на България в Европейската общност.
- Кое е най-любимото ти занимание?

- В последно време ми е любимо само музикалното изкуство. Харесва ми да слушам музика и да пея.

„Обичам си българския народ, защото съм българин. Затова не съм изменил на родината си. Имал съм възможности като млад и сега. Драги управници, не забравяйте народа. Той ви е гласувал доверие. Не оставайте лоши спомени за себе си в сърцата на хората. Направете така, че младите да не напускат страната. Правете така, че когато ви няма, и враговете ви да плачат за вас.”
Ако късно вечер чуеш някъде страхотен глас, който да пее песен на Джо Кокър, не се колебай, а направо отивай там. По-добро изпъление няма да чуеш никъде, а радостта, забавата и веселието няма да стихнат до сутринта”.

Пламен се страхуваше да бъде стар и грохнал.
Затова Бог се смили и го взе да му пее песните на Джо Кокър.

Ненчо Стайков: Бях градинар в Португалия, сега ми викат Българина

Щерките учат и работят, а кандидат-зетьовете са колоездачи

Това е една истинска история. Разказ за живота на един успял човек, макар той да се колебае да го признае. След 20 г. в Португалия асът на родното колоездене Ненчо Стайков заряза спокойната работа в Тавира и се прибра. Има желание да оглави федерацията. Общото събрание е на 5 февруари. България често забравя героите си. През 1979 г. Стайков печели етапна победа в Пробега на мира. През 1984 г. завършва втори. До историческото падане на Берлинската стена това е най-авторитетната многоетапна шосейна надпревара за аматьори в света. По-голям подвиг е правил единствено неговият вуйчо Ненчо Христов, който през 1957 г. го печели. В търсачките срещу името на Ненчо Стайков не намерих дори рождената му дата. Прадядо му по майчина линия е от свързаното с много мистерии село Хухла. Родът тръгнал да бяга и се установява във Варна. За останалото именитият спортист говори пред "Стандарт".


- Защо след 20 години решихте да се върнете?
- Поемам риск, нали? В Португалия съм много добре устроен. Животът ми върви нормално. Живея в голяма къща. За всеки има по стая. С дворове в задната и предната й част.
Домът ми е държавен, още го изплащам
Не е никак лесно чужденец да вземе държавна къща. Семейството ми е там. Имам две момичета - Габриела на 19 и Жаклина на 20. Нямат намерение да се прибират в България, а изведнъж аз им съобщавам "връщам се". Не оставям Португалия. Моят дом ще бъде там. Тук се прибирам само да работя.

- Сега правите обратен завой към родината, а как тръгнахте за Португалия?
- Заминах през 1990-а. След промените отвориха вратите към света. За мое нещастие бях вече към края на кариерата си. Отидох на 34. Бях състезател 2 г. в много малък град. Нещо като нашето Поморие. На океана. Поминъкът е риболов и туризъм. Това е на 160 км от Севиля и на 30 км от основния град Фаро в областта Алгарве. Постоянно е топло, а лятото е много горещо. Не знаят какво е сняг. Установих се. Отначало отидох без съпругата ми Кети и децата, но ги прибрах веднага. После станах треньор. По едно време взехме решение, че щерките трябва да започнат да учат в България. Знаеха перфектно португалски, но нямаха представа от нашата история и език. Говореха български, но не знаеха да пишат. И сега пишат трудно. Изкарахме година, но се видя, че работата няма да стане и отново се върнахме в Португалия. В продължение на 8 години изобщо не бяхме си идвали. После започнах да идвам на Обиколката. Съпругата ми няма тази възможност, защото работи в детска градина и е отпуск само през август. Децата тогава са във ваканция, но вече са привикнали на друг живот.

- Какъв?
- В Португалия ги учат на труд, а не да се шляят по улиците. Държавата има споразумение с училищата и им намира работа.

- Вашите деца какво си избраха?
- Голямата ми дъщеря се занимаваше с плуване. Изкара курс,
4 години е спасителка на плажа
Трябва да види как се вадят пари, а не като дойде ваканцията, да се чуди в кое барче да седне. Вечерите там са доста опасни заради наркотиците. С жена ми много ни беше страх. Трафикът, особено в нашето градче Тавира, което е близо до Мароко, е изключително интензивен. Рибарите помагат и са основни трафиканти. Мои приятели си изпатиха. Имах и колоездач в клуба, който се замеси и едва се излекува. Така се сблъсках с дрогата и знам, че е страшно трудно да се върнеш към нормалния живот, след като веднъж си попаднал в капана.

- А малката дъщеря?
- Учи дизайн и мода в Лисабон. Има лека ръка и умее да рисува. Голямата също учи, но при нас. И двете си имат приятели, и то колоездачи, на които съм бил треньор.

- Колелото или автомобилът?
- Колата, защото нямам време. Треньорската професия иска да си в движение постоянно.

- Как поддържате перфектната си физика?
- Ходя много пеша. Имам куче. Разхождам го сутрин и вечер по един час. Това ме разтоварва. В неделя правя и по-големи преходи. Храня се нормално, но не наблягам на яденето.

- Залагате на рибата.
- И то прясна, защото имам приятели рибари. Научих доста португалски рецепти. Правя готвено с няколко вида риба. Задушава се със зехтин и зеленчуци, с доста подправки. Става страхотно.
Специалист съм по октопода
Приготвям го задушен, с ориз, на салата.

- Има ли други българи в Тавира?
- Още един спортист - хандбалист. Там са също Петър Петров и Станчо Станчев. Бяха колоездачи. Станчо сега има строителна фирма, а Петър върти волана на камион.

- Имахте търкания с Ивайло Габровски...
- Не. Бях обиден от него. Разсърди се, че съм подал контестация, но не може спортист по едно и също време да участва в два отбора. Една година с португалския ми отбор карахме на Обиколката.
След етап в Павел баня, при който станаха някакви непредвидени работи, протоколът се забави, а като дойде и състезателите ми прочетоха глупостите вътре, само казаха: "Република на бананите". Засегнах се страшно. При случая с Габровски се сетих именно за тази реплика. Наистина сме република на бананите. Не може той да бъде записан в белгийски тим, и то професионален, да продължава да е там и в същия момент да му се вади български, аматьорски лиценз.
целите на Габровски останаха само в нашата обиколка
Не е важно дали ще я печелиш два или три пъти. Чисто и просто няма да те знаят в Европа и света. Имаше уникалната възможност да участва в силните обиколки, които ние само можехме да сънуваме.

- Какво ви даде България и какво Португалия?
- Благодарение на дисциплината, калена тук, успях навън. Останалото получих в Португалия. Тя е втората ми родина. Обичам България, но децата ми няма да се върнат. С Кети ще се приберем след време да изкараме старините, но и това не се знае. Спечелиш ли доверието на португалците, си равен с тях. Подсказаха ми, че трябва да бъдеш честен и открит. Да нямаш задни мисли. Излъжеш ли ги, наистина ставаш чужденец за тях. Там му казват "пришълец". Сега, който дойде в Тавира, пита: "Къде е българинът". Аз съм първият в този град. Всеки там така ме знае. След 2000 г. дойдоха още много. Тогава съпругата ми започна да работи с емигрантите. Бяхме създали училище, в което да учат португалски. Имаше истинска вълна от България. Цели села прииждаха. Дотогава не бях чувал места като Кочово и Вълкосел.

- Налагало ли ви се е да работите нещо извън колоезденето?
- Бил съм градинар и общ работник. Не се оплаквам и не ме е било срам да го кажа.
Мария Димитрова, Стандарт