Очаквайте „Небесен гурбетчия”
В навечерието на „Мистериите на Хухла” излиза „Небесен гурбетчия” ,сборник стихове на поета Ивайло Балабанов.
Съставителят и редакторът Иван Бунков е подбрал най-силните творби на поета, за да го представи в цялата му сила и лирическа мощ пред четящите българи. Художник на книгата е Владо Чукич. Спонсори по време на криза - вестник „Нов живот”, Христо Куманов и отец Петър Гарена.
Премиерата ще бъде на връх „Свети Илия” вечерта на 17 юли в разгара на празниците „Мистериите на Хухла”. В тайнството ще участва побратимката на Балабана поетесата Елка Нягулова.
Гледах стенописа с именитите българи в зала 7 на НДК вечерта, когато връчваха на Балабанов наградата “Георги Джагаров” през 2006 година, и си мислех за Хухла. За хухленския хоремаг.
По масите с облак и мастика, сред дим и пот, се водеха битки - политически, литературни, философски.
Върнали се кой от лозето, кой от тютюна, кой от сечището се дърлехме за хляба, за смисъла, за песента. Духът ни не спираше да се превъплъщава.
Късно нощем, след изтощителни идейни сражения, идваше въпиющата нужда от поезия. Истинска!
Ивайло спореше неистово. Не логично - поетично. С небивал метафоричен удар разсичаше до кръста и някой от нас, и нищо неподозиращите софийски поети - мамини синчета, изпълнили с имитации на живот стотици страници.
Накрая рецитираше своя поезия! Съкрушителено! И които разбираха, и които не разбираха - занемяваха.
Балабанов издаде книги. Признаха го. Поетите започнаха да се учат от него! Цитираха го. Беше явление. Скрито. Читателят не беше чувал за него. Чуеше ли го, не можеше да го забрави.
Защо сега, когато поетът занемя, всички поискаха да чуят Балабана? Истинският небесен гурбетчия!
Иван Бунков
...........................................................................
ТЕТ А ТЕТ
Стара е ,луда и дива
нашта вражда,Хасане,
но с хора курбан не бива-
курбан не трябва да стане.
Така ми казаха мъртвите,
моите-харамиите:
Една е луната над църквите,
над църквите и над джамиите.
И трябва да се простиме
пред кръста и пред корана.
Аз –зарад твоето име,
ти .зарад хубава Яна.
Що е назад-все е болка,
ала луната е пълна.
Тънка,висока тополка
има над село на хълма.
Да идем в среднощно време
пред нея да си простиме
Тополката да отсечеме,
сабите да си строшиме.
Това ни пише на чопа,
който Бог и Аллах ни праща:
В покрива на Европа
едната греда да е нашта.
...
ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Европа - млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа възклицаваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали
и замъци - във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтънлъ Стоян;
въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави
и всъщност си остана непревзета
Страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклия пушка, с проста сопа,
със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.
...
Сиртаки
На Христо Карамфилов
По древната вода на мойта Арда
ти пращам клонка български чемшир,
на веселба те каня, Ясус барба!
Затъжен съм за славен мъжки пир.
Пирува ми се на високо място
и пълна чаша ми се вдига пръв.
Разбираш ли? В живота стана тясно.
Живеем с тебе както нож с калъф.
Защо се черним със барутна сажда?
Защо да сме настръхнали и зли?
Един и същи вятър ни разхлажда,
един и същи облак ни вали.
Нима ще станем гарванова мърша
и майките ни пак ще носят креп?
Часът на общата омраза свърши.
Дошъл е час да пием вино с теб.
Да бъдем с теб сизифовци, които
търкалят пълна бъчва към върха.
ПИРУВА МИ СЕ ГОРДО И ОТКРИТО!
И ПЕСЕН МИ СЕ ПЕЕ – ОТ ДУША!
Наздраве, барба!Здрави сме и яки.
Какво му трябва още на човек?
Да изиграем своето сиртаки
във минното поле на този век.
Балабанов, Ивайло, “Парола “любов”, издателство “Народна младеж”, София 1988 г.
...
ОЧИ
На Ваня
С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам –защо красотата й, Господи,бяла,
на човека със малката,черна душа си дал?
Защо бяла чайка и гарван в любов съешаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белият шал минава,
край нея,в декември,мирише на цъфнали ябълки.
А той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи,улисан и сам
и топли стотинките в джоба си дяволът черен,
наместо да стопли ръката й –бялата там.
Дали е сляп,Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния-тъй подобава.
Нека той си е брачен стопанин,аз-любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите ,Господи , и му ги дай...
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ, -