Щерките учат и работят, а кандидат-зетьовете са колоездачиТова е една истинска история. Разказ за живота на един успял човек, макар той да се колебае да го признае. След 20 г. в Португалия асът на родното колоездене Ненчо Стайков заряза спокойната работа в Тавира и се прибра. Има желание да оглави федерацията. Общото събрание е на 5 февруари. България често забравя героите си. През 1979 г. Стайков печели етапна победа в Пробега на мира. През 1984 г. завършва втори. До историческото падане на Берлинската стена това е най-авторитетната многоетапна шосейна надпревара за аматьори в света. По-голям подвиг е правил единствено неговият вуйчо Ненчо Христов, който през 1957 г. го печели. В търсачките срещу името на Ненчо Стайков не намерих дори рождената му дата. Прадядо му по майчина линия е от свързаното с много мистерии село Хухла. Родът тръгнал да бяга и се установява във Варна. За останалото именитият спортист говори пред "Стандарт".
- Защо след 20 години решихте да се върнете?
- Поемам риск, нали? В Португалия съм много добре устроен. Животът ми върви нормално. Живея в голяма къща. За всеки има по стая. С дворове в задната и предната й част.
Домът ми е държавен, още го изплащам
Не е никак лесно чужденец да вземе държавна къща. Семейството ми е там. Имам две момичета - Габриела на 19 и Жаклина на 20. Нямат намерение да се прибират в България, а изведнъж аз им съобщавам "връщам се". Не оставям Португалия. Моят дом ще бъде там. Тук се прибирам само да работя.
- Сега правите обратен завой към родината, а как тръгнахте за Португалия?
- Заминах през 1990-а. След промените отвориха вратите към света. За мое нещастие бях вече към края на кариерата си. Отидох на 34. Бях състезател 2 г. в много малък град. Нещо като нашето Поморие. На океана. Поминъкът е риболов и туризъм. Това е на 160 км от Севиля и на 30 км от основния град Фаро в областта Алгарве. Постоянно е топло, а лятото е много горещо. Не знаят какво е сняг. Установих се. Отначало отидох без съпругата ми Кети и децата, но ги прибрах веднага. После станах треньор. По едно време взехме решение, че щерките трябва да започнат да учат в България. Знаеха перфектно португалски, но нямаха представа от нашата история и език. Говореха български, но не знаеха да пишат. И сега пишат трудно. Изкарахме година, но се видя, че работата няма да стане и отново се върнахме в Португалия. В продължение на 8 години изобщо не бяхме си идвали. После започнах да идвам на Обиколката. Съпругата ми няма тази възможност, защото работи в детска градина и е отпуск само през август. Децата тогава са във ваканция, но вече са привикнали на друг живот.
- Какъв?
- В Португалия ги учат на труд, а не да се шляят по улиците. Държавата има споразумение с училищата и им намира работа.
- Вашите деца какво си избраха?
- Голямата ми дъщеря се занимаваше с плуване. Изкара курс,
4 години е спасителка на плажа
Трябва да види как се вадят пари, а не като дойде ваканцията, да се чуди в кое барче да седне. Вечерите там са доста опасни заради наркотиците. С жена ми много ни беше страх. Трафикът, особено в нашето градче Тавира, което е близо до Мароко, е изключително интензивен. Рибарите помагат и са основни трафиканти. Мои приятели си изпатиха. Имах и колоездач в клуба, който се замеси и едва се излекува. Така се сблъсках с дрогата и знам, че е страшно трудно да се върнеш към нормалния живот, след като веднъж си попаднал в капана.
- А малката дъщеря?
- Учи дизайн и мода в Лисабон. Има лека ръка и умее да рисува. Голямата също учи, но при нас. И двете си имат приятели, и то колоездачи, на които съм бил треньор.
- Колелото или автомобилът?
- Колата, защото нямам време. Треньорската професия иска да си в движение постоянно.
- Как поддържате перфектната си физика?
- Ходя много пеша. Имам куче. Разхождам го сутрин и вечер по един час. Това ме разтоварва. В неделя правя и по-големи преходи. Храня се нормално, но не наблягам на яденето.
- Залагате на рибата.
- И то прясна, защото имам приятели рибари. Научих доста португалски рецепти. Правя готвено с няколко вида риба. Задушава се със зехтин и зеленчуци, с доста подправки. Става страхотно.
Специалист съм по октопода
Приготвям го задушен, с ориз, на салата.
- Има ли други българи в Тавира?
- Още един спортист - хандбалист. Там са също Петър Петров и Станчо Станчев. Бяха колоездачи. Станчо сега има строителна фирма, а Петър върти волана на камион.
- Имахте търкания с Ивайло Габровски...
- Не. Бях обиден от него. Разсърди се, че съм подал контестация, но не може спортист по едно и също време да участва в два отбора. Една година с португалския ми отбор карахме на Обиколката.
След етап в Павел баня, при който станаха някакви непредвидени работи, протоколът се забави, а като дойде и състезателите ми прочетоха глупостите вътре, само казаха: "Република на бананите". Засегнах се страшно. При случая с Габровски се сетих именно за тази реплика. Наистина сме република на бананите. Не може той да бъде записан в белгийски тим, и то професионален, да продължава да е там и в същия момент да му се вади български, аматьорски лиценз.
целите на Габровски останаха само в нашата обиколка
Не е важно дали ще я печелиш два или три пъти. Чисто и просто няма да те знаят в Европа и света. Имаше уникалната възможност да участва в силните обиколки, които ние само можехме да сънуваме.
- Какво ви даде България и какво Португалия?
- Благодарение на дисциплината, калена тук, успях навън. Останалото получих в Португалия. Тя е втората ми родина. Обичам България, но децата ми няма да се върнат. С Кети ще се приберем след време да изкараме старините, но и това не се знае. Спечелиш ли доверието на португалците, си равен с тях. Подсказаха ми, че трябва да бъдеш честен и открит. Да нямаш задни мисли. Излъжеш ли ги, наистина ставаш чужденец за тях. Там му казват "пришълец". Сега, който дойде в Тавира, пита: "Къде е българинът". Аз съм първият в този град. Всеки там така ме знае. След 2000 г. дойдоха още много. Тогава съпругата ми започна да работи с емигрантите. Бяхме създали училище, в което да учат португалски. Имаше истинска вълна от България. Цели села прииждаха. Дотогава не бях чувал места като Кочово и Вълкосел.
- Налагало ли ви се е да работите нещо извън колоезденето?
- Бил съм градинар и общ работник. Не се оплаквам и не ме е било срам да го кажа.
Мария Димитрова, Стандарт
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ, -